Симбиозата между украинската съпротива и западната подкрепа се оказа неочаквано добра комбинация
Автор Георги Георгиев
Западната военна помощ се трансформира в основен фактор, с цел да може Украйна да устои на съветската инвазия. Благодарение на предоставените оръжия, муниции и разследваща информация, украинските войски съумяха освен да спрат първичната атака на руснаците, само че и ги принудиха да правят отстъпка от стратегически значимите си позиции при Киев, Харков и Херсон.
Симбиозата сред мощната украинска опозиция и западната поддръжка се оказа ненадейно добра композиция, която освен спря съветската военна атака, само че и се трансформира във фактор за обезвреждане на опита на Путин да ревизира съществуващото световно статукво. Което накара Америка и Европа да възприемат идеята на Украйна като своя идея. Те виждат, че нейните дейности могат да осакатят трайно съветския боен капацитет, като го лишат от самочувствието, че той е инструмент, който може да играе сериозна роля на интернационалната сцена. А в името на сходна цел си коства да се отделят десетки милиарди долари и евро, с цел да се подсигури нескончаем поток от артилерийски системи, ПВО-системи, танкове, бойни машини, леко ракетно и стрелково въоръжение и всичко, което е належащо, с цел да може да се нанасят допустимо най-големи загуби на съветските въоръжени сили.
В този смисъл наподобява много чудноват целият звук, който се подвигна към изпращането на стотина немски танкове Leopard 2 и трийсетина американски техни събратя М1 Abrams 2. В случая в действителност става въпрос за много по-модерни танкове от изпращаните досега руски танкове от източноевропейските арсенали, само че никога не приказваме и за някакво wunderwaffe (б.р. - чудотворно оръжие). И като количество те надали са способни да трансформират хода на войната, а от качествена позиция е противоречиво, до каква степен украинците бързо ще съумеят да образуват боеспособни настъпателни подразделения, боравейки с непозната за тях и много разнотипна техника.
В случая по-скоро става въпрос за тестване на поносимостта на Русия към все по-нарастващото ангажиране на Запада с спора.
И всички привидни съмнения, драми и колебливост, които като че ли се разгарят в западните столици във връзка с оръжейната поддръжка към Украйна, се дължат на ясното схващане, че се върви по ръба на бръснача. Западните елити доведоха прочувствената си обязаност с украинците до степен, че вероятно проваляне на последните ще се трансформира и в геополитическа злополука за Запада. От друга страна, провалянето на Русия също съдържа риск да отключи злополука от най-високо равнище - да провокира началото на Трета международна война, съпроводена с размяната на масирани нуклеарни удари. При които Европа, Сибир и Северна Америка ще бъдат изцяло изпепелени.
Затова в НАТО се придържат към тактика, която оперира в границите на две ограничавания: да не се допусне военния погром на Украйна и в същото време Украйна да не получи опция да нанесе мълниеносно проваляне на Русия. Ако Москва бъде победена, това би трябвало да се случи в границите на дълготрайна акция, след поредност от тежки сражения, тъй че руснаците да имат време да „ свикнат “ с неуспеха си и да пренасочат яростта си от западните си съперници към личните си властови структури. И най-много към Путин, несъмнено.
В този смисъл доставката на немски и американски танкове просто е многопластова реакция на скорошните съветски военни триумфи по линията Бахмут-Соледар-Северск. Ако тя бъде пробита, Киев ще би трябвало да изтегли армията си към Славянск и Краматорск, което ще трансформира тези два града в двете нови най-горещи точки на войната.
Дали това ще бъде стратегическа победа за руснаците - надали, само че пропагандният резултат ще бъде неоспорим. И за НАТО е значимо да има оправдание, в случай че бъде упрекнато от личните си общества, че е могло да предотврати това проваляне, само че не е доставило нужното модерно въоръжение.
От друга страна, се изпраща сигнал към Кремъл, че на всеки съветски триумф ще се дава отговор с изпращането на все по-модерни оръжейни системи, способни да наклонят по-осезателно везните на дуела в интерес на Киев. В допълнение,
НАТО към този момент не тръби наляво и надясно, че не е страна в спора, а ясно акцентира, че ще следва политиката си на неограничена поддръжка към Украйна, каквото и да му коства това.
Нещо повече, началникът на военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер намерено съобщи, че „ НАТО е готово за директна борба с Русия “, а италианския боен министър Гуидо Кросето отиде още по-нататък с предизвестието си, че „ в случай че съветските танкове приближат до Киев, това ще е началото на Трета международна война “. Германската външна министърка Аналена Бербок пък напряко съобщи, че Западът към този момент се намира във война с Русия.
Всичко това е ясна индикация, че спорът минава в нов стадий, към този момент на вербално равнище, само че скоро то ще добие и на практика измерения. Такъв е ходът на западните дейности. Тяхното прикрито обръщение е, че даже победа в Украйна няма да донесе мир за съветската страна. Малко по-дипломатичен, само че много по-конкретен бе американският държавен секретар Антъни Блинкен, съгласно който глобите против Русия би трябвало да се запазят, без значение от развоя на войната, като гаранция, че Москва няма да е в положение да подхваща каквато и да било експанзия в бъдеще.
Проблемът пред сегашната западна тактика е, че тя не регистрира евентуалности, намиращи се отвън личното ѝ полезрение.
Какво ще се случи да вземем за пример, в случай че Украйна не издържи на цялото това напрежение и армията ѝ или тила ѝ колабират?
Другата заплаха се крие в догатката, че Русия изчерпва опциите си да дава отговор на ескалацията на спора чрез повишаване на личните си стандартните военни старания. И тогава ще ѝ останат на разположение единствено стратегическите въоръжения.
Което значи, че се изправяме пред бъдеще, което не ни предлага избор сред разгаряне на спора или неговото усмиряване, а сред разнообразни разновидности на ескалация. И надали някоя от страните в спора има вид за деяние при сходно развиване. Което ще наложи да се продължи политиката за все по-нарастваща ескалация и генерирането на все по-опасни последствия за цялото човечество.
Източник " Гласове "
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Западната военна помощ се трансформира в основен фактор, с цел да може Украйна да устои на съветската инвазия. Благодарение на предоставените оръжия, муниции и разследваща информация, украинските войски съумяха освен да спрат първичната атака на руснаците, само че и ги принудиха да правят отстъпка от стратегически значимите си позиции при Киев, Харков и Херсон.
Симбиозата сред мощната украинска опозиция и западната поддръжка се оказа ненадейно добра композиция, която освен спря съветската военна атака, само че и се трансформира във фактор за обезвреждане на опита на Путин да ревизира съществуващото световно статукво. Което накара Америка и Европа да възприемат идеята на Украйна като своя идея. Те виждат, че нейните дейности могат да осакатят трайно съветския боен капацитет, като го лишат от самочувствието, че той е инструмент, който може да играе сериозна роля на интернационалната сцена. А в името на сходна цел си коства да се отделят десетки милиарди долари и евро, с цел да се подсигури нескончаем поток от артилерийски системи, ПВО-системи, танкове, бойни машини, леко ракетно и стрелково въоръжение и всичко, което е належащо, с цел да може да се нанасят допустимо най-големи загуби на съветските въоръжени сили.
В този смисъл наподобява много чудноват целият звук, който се подвигна към изпращането на стотина немски танкове Leopard 2 и трийсетина американски техни събратя М1 Abrams 2. В случая в действителност става въпрос за много по-модерни танкове от изпращаните досега руски танкове от източноевропейските арсенали, само че никога не приказваме и за някакво wunderwaffe (б.р. - чудотворно оръжие). И като количество те надали са способни да трансформират хода на войната, а от качествена позиция е противоречиво, до каква степен украинците бързо ще съумеят да образуват боеспособни настъпателни подразделения, боравейки с непозната за тях и много разнотипна техника.
В случая по-скоро става въпрос за тестване на поносимостта на Русия към все по-нарастващото ангажиране на Запада с спора.
И всички привидни съмнения, драми и колебливост, които като че ли се разгарят в западните столици във връзка с оръжейната поддръжка към Украйна, се дължат на ясното схващане, че се върви по ръба на бръснача. Западните елити доведоха прочувствената си обязаност с украинците до степен, че вероятно проваляне на последните ще се трансформира и в геополитическа злополука за Запада. От друга страна, провалянето на Русия също съдържа риск да отключи злополука от най-високо равнище - да провокира началото на Трета международна война, съпроводена с размяната на масирани нуклеарни удари. При които Европа, Сибир и Северна Америка ще бъдат изцяло изпепелени.
Затова в НАТО се придържат към тактика, която оперира в границите на две ограничавания: да не се допусне военния погром на Украйна и в същото време Украйна да не получи опция да нанесе мълниеносно проваляне на Русия. Ако Москва бъде победена, това би трябвало да се случи в границите на дълготрайна акция, след поредност от тежки сражения, тъй че руснаците да имат време да „ свикнат “ с неуспеха си и да пренасочат яростта си от западните си съперници към личните си властови структури. И най-много към Путин, несъмнено.
В този смисъл доставката на немски и американски танкове просто е многопластова реакция на скорошните съветски военни триумфи по линията Бахмут-Соледар-Северск. Ако тя бъде пробита, Киев ще би трябвало да изтегли армията си към Славянск и Краматорск, което ще трансформира тези два града в двете нови най-горещи точки на войната.
Дали това ще бъде стратегическа победа за руснаците - надали, само че пропагандният резултат ще бъде неоспорим. И за НАТО е значимо да има оправдание, в случай че бъде упрекнато от личните си общества, че е могло да предотврати това проваляне, само че не е доставило нужното модерно въоръжение.
От друга страна, се изпраща сигнал към Кремъл, че на всеки съветски триумф ще се дава отговор с изпращането на все по-модерни оръжейни системи, способни да наклонят по-осезателно везните на дуела в интерес на Киев. В допълнение,
НАТО към този момент не тръби наляво и надясно, че не е страна в спора, а ясно акцентира, че ще следва политиката си на неограничена поддръжка към Украйна, каквото и да му коства това.
Нещо повече, началникът на военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер намерено съобщи, че „ НАТО е готово за директна борба с Русия “, а италианския боен министър Гуидо Кросето отиде още по-нататък с предизвестието си, че „ в случай че съветските танкове приближат до Киев, това ще е началото на Трета международна война “. Германската външна министърка Аналена Бербок пък напряко съобщи, че Западът към този момент се намира във война с Русия.
Всичко това е ясна индикация, че спорът минава в нов стадий, към този момент на вербално равнище, само че скоро то ще добие и на практика измерения. Такъв е ходът на западните дейности. Тяхното прикрито обръщение е, че даже победа в Украйна няма да донесе мир за съветската страна. Малко по-дипломатичен, само че много по-конкретен бе американският държавен секретар Антъни Блинкен, съгласно който глобите против Русия би трябвало да се запазят, без значение от развоя на войната, като гаранция, че Москва няма да е в положение да подхваща каквато и да било експанзия в бъдеще.
Проблемът пред сегашната западна тактика е, че тя не регистрира евентуалности, намиращи се отвън личното ѝ полезрение.
Какво ще се случи да вземем за пример, в случай че Украйна не издържи на цялото това напрежение и армията ѝ или тила ѝ колабират?
Другата заплаха се крие в догатката, че Русия изчерпва опциите си да дава отговор на ескалацията на спора чрез повишаване на личните си стандартните военни старания. И тогава ще ѝ останат на разположение единствено стратегическите въоръжения.
Което значи, че се изправяме пред бъдеще, което не ни предлага избор сред разгаряне на спора или неговото усмиряване, а сред разнообразни разновидности на ескалация. И надали някоя от страните в спора има вид за деяние при сходно развиване. Което ще наложи да се продължи политиката за все по-нарастваща ескалация и генерирането на все по-опасни последствия за цялото човечество.
Източник " Гласове "
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ